Донякъде е трудно човек да повярва, че през тази година се навършват цели 30 години от деня, в който Чарлз Хъл от 3D Systems Corp. създаде първият работещ 3D принтер.
Дълго време на 3D принтерите се гледаше като на високотехнологична екзотика, цените им бяха астрономически и те намираха приложение основно в сферата на архитектурата, промишления дизайн и създаването на прототипи. С малки изключения, използваните материали бяха различни видове полимери.
Какво обаче се случва днес?
С развитието на технологията през 21 век цените на тези съоръжения стават все по-достъпни. Приложението им излезе от рамкките на лабораториите и дизайнерските ателиета и навлезе в почти всички индустрии. В палитрата на използваните материали освен пластмаси се включиха редица нови такива. Днес триизмерни обекти се изработват от пясък, метал, билогично мастило и даже…шоколад.
Появиха се високо производителни принтери, които се използват директно за производство на детайли.
Сякаш изведнъж времето се забърза и технологията в последните години започна да се развива с неподозирани темпове.
В редица машини днес вече се вграждат компоненти и детайли, изработени от метал посредством триизмерен печат. Такива детайли навлязоха дори в сектори, като самолетостроене и космонавтика. През август 2013 година NASA демонстрира ракетен двигател, частично изработен от принтирани елементи. Само четири месеца по-късно, през декември 2013 година, британски изстребители Торнадо с вградени на борда метални детайли, произведени чрез 3D печат, проведоха успешни полети.
И както можеше да се очаква, подобно на редица свои конкуренти и 3D Systems, фирмата-доайен , създала и развила технологията на триизмерния печат, обяви навлизането си на пазара на 3D принтерите за метал.
На провеждащото се през септември в Чикаго най-голямо американско изложение за производствени технологии фирмата представя първия си индустриален принтер за директен печат на метал – ProX 200 Direct Metal Printer.
Как обаче ще повлияе всичко това на леярската индустрия?
Дали ще даде нов тласък на развитие, премахвайки редица ограничения?Дали ще позволи производство на по-сложни изделия, с по-къси срокове и по-висока рентабилност?
Накратко, дали можем да очакваме, че директното производство на метални обекти чрез 3D печат ще заеме своето място в индустрията, редом с останалите традиционни отрасли, или напротив – ще обрече на забвение един от най-древните производствени методи, използван от човечеството повече от 6000 години?
Трудно е да се даде категоричен отговор на този въпрос…
Все пак, не може да не се замислим къде са днес парните двигатели, телеграфът и касетите с магнитни ленти?
Детайлите от цветни метали би следвало да са сред първите, които ще мигрирарат от металолеене към тримерен печат. Тук щях да добавя и детайлите със сравнително малки размери, но всичко е въпрос на мащаб. След като в Китай вече печатат и еднофамилни къщи , е ясно, че размерът за тази технология вече е без значение.
Що се касае до детайлите от стомана и чугун, тук си спомням за бурното развитие на праховата металургия (синтерованите детайли) преди 30-тина години. Въпреки прогнозите тогава, класическото металолеене преживя този технологичен скок.
А иначе, прототипирането и изработката на моделна екипировка, в т.ч. и серийната изработка на сърца, лека полека започнаха да преминват към новата 3D технология:
Additive Manufacturing: 3D Printing in Sand
ХаресвамХаресвам
Склонен съм да приема тази аналогия. Аз самият считам, че възможностите са далеч повече от заплахите, поне на този етап. В крайна сметка, мисля, че себестойността е определяща за жизнеспособността и популяризирането на всяка технология.
ХаресвамХаресвам
Радвам се, че интереса към технологията се разпространява, най-вече в индустрията и машиностроенето в България, където е и моят интерес. Ето една статия, която вярвам ще ви е интересна. Писана е преди около 8-9 месеца за внедряването именно на 3Д принтиране в леярството в съседна Румъния!. http://appli3d.com/gas-industry-printing/
ХаресвамХаресвам
Световните медии определят 3D принтирането, като една от петте водещи тенденции, които ще променят технологиите и света през 2014 г. Една от положителните посоки е, че 3D печата отваря врата за креативност и иновации, дори в индустрии като машиностроенето и свързаните индустриални пазари.
През последната година много икономически списания и анализаторски компании определят сегментът на 3D принтерите като един от най-силно растящите както в настоящето, така и за в бъдеще. Този ръст е свързан и със сериозна маркетингова активност. Смята се, че тези технологии вече напускат своето нишово присътвие.
Възможността да се произвежда-малки партиди от разнообразен вид продукти,като всеки продукт е съобразен с това да задоволява максимално изискванията и потребностите на индивидуалния потребител или група потребители е една ниша, която 3D принтирането на би заела и би могла успешно да развива.
Новите материали с които се принтира са далеч по-леки, по-силни и по-трайни от конвенционалните.Технологиите за 3D печат променят процесите на проектиране и създаване на прототипи в производство за много индустриални пазари. Предприятията чрез 3D принтирането ще имат възможност за експериментират и да подобряват традиционния дизайн на продукти. Налагането и маркетиране на един нов продукт ще става далеч по бързо и лесно, интерактивно и ефектно. Ще се създава възможности за по-бързо пускане на пазара на нови продукти или подобрения в продукти и на нови пазари.
Но, определено 3D принтирането може да бъде добавена стойност за всяка една индустрия, която определено ще даде тласък в развитието на иновации, изследване и налагане на нови продукти, експериментиране с материали, габарити и технологии.
Вече в голяма част от маркетинговите и рекламни стратегии на компаниите на потребителски стоки се появява инструмент за налагане на нов или подобрен продукт на пазара.Този инструмент прави кампаниите по-видими в реалността, отколкото всякакви други рекламни материали, каталози, снимки и т.н.В случая силата на рекламата идва от възможността й да доставя уникално и физически осезаемо преживяване.
Реално крайния потребител ще вижда точно това , което ще купи като новосъздадено изделие и то ще бъде( ако сегмента го изисква) персонализирано.
Докато интересът към технологията е голям, търсенето на подобни детайли( отливки) все още е малко и пазара пристъпва предпазливо в използването им, може би ще са нужни няколко години за да се разрасне като пазар и най-вече компаниите да имат време и възможност да изпробват и наложат използването на подобни продукти вместо реални отливки( в случая) и евентуално да се усети чувствителното изместване на традиционни детайли.
Колкото до леярството, тази технология несъмнено поставя инженерната и развойна дейност на съвсем друго ниво и би могла да придобие по-широк интерес, но основно за направата на инструменти, прототипи на нови изделия, единични и малобройни групи специфични отливки, но за масово серийно индустриално производство може би все още момента е далеч.
Но случи ли се това ще постави пазарите на съвсем друго ниво. Смята се ,че дори географски е възможно да променят пазарите, защото крайния потребител на детайли ще може да си изпринти детайл или машинна част, които са им необходими, реално там където се намира в момента, стига да разполагаш с такава технология и материали.Няма да се налага да се чакат дълго доставки и да се прави сложна логистика и да се оскъпява от транспортни разходи и т.н.
Което предполага леярската индустрия определено да се промени в посока на по-висока технологична модернизация, по–бързи процеси,по-голяма гъвкавост и най-вече развитие на уменията и възможност за използване на 3D технологиите в леярните за направата на модели, на сърца, на инструменти, както и за активна развойна дейност.
Определено ще има нужда от подготвени кадри в посока приложение на тази технология и активното използване въобще на IT технологии, насочени конкретно в нашия бранш.
Но, дали образованието у нас е в състояние да удовлетвори тези очакващи се промени на индустриалните пазара, предлагайки квалифицирани и мотивирани инженерни кадри с умения в IT технологиите?
ХаресвамLiked by 1 person
Моето скромно мнение е, че все още сме далеч от мигрирането на едни метали или други материали от традиционното леене/изработка към 3D принтирането. В твърде далечното бъдеще е бих казал. Леярството не е единствената индустрия, която би била засегната. На практика, всяко едно човече или фирми занимаващи се с производство или обработка (механична, повърхностна, термична и прочие) на продукти от метал, пластмаса, полимери и т.н., биха били на ръба на оцеляването. Защото, какво е това което ни дава 3D принтирането в крайна сметка – напълно готово изделие! Край! И което е най-лошото, всеки би могъл да си го направи сам в къщи. Това е революция или бих казал еволюция, която човешкото общество, не е в състояние да си позволи, все още. Да се надяваме!
ХаресвамХаресвам